Записки от затвора - хванах дървояди и се запознах с Калната Бульонка

Ха-Бау! Знам, че дълго ме нямаше, но имам извинение. Това, което ми се случи, е спохлитало и къде по-достойни - дори домашни и полу домашни кучета.

Докато тичах с вирната опашка през дебелия сняг, изведнъж нещо силно ме ужили. Краката ми омекнаха и взеха да ходят странно: левите - надясно, десните - в друга посока.

Събудих се в мръсна клатушкаща се стая, заедно с четирима помияри. Не бях виждал такива грозни кучета, даже в огледалото на тоалетната в Музикалния театър! Първа ме посрехштна Калната Бульонка - голяма плешива кучка с подути бозки. Най-гадното в нея е вонящата й уста. Тя ми каза, че като паленце живеела в къща и я хранели с бульон от свински уши (мисля, че лъже!) и ме облиза за добре дошъл. Освен нея в тъмното се люшкаха и повръщаха Скокльо и Подскокльо - две сиво-синкави, омазани с машинно масло кучета сиамски близнаци, които се мислеха за зайци. Бяха сраснали в хълбоците, но си имаха по четири крака, две опашки и две глави. Сигурен съм, че ако Хан Крумчо ги посече с неговото махчете, Скокльо и Подскокльо ще могат да се разделят и да мирясат веднъж за винаги. Те дори не можеха да говорят членоразделно.

Задушната стая се огласяше непрекъснато от скандалджийските им викове. "Не! Аз наляво!", викаше едното кучезаек. "Не! Аз - надясно", врещеше другото. Но най-отвратителен беше Балканджи Йонко. Той мълчеше, от двете страни на разкривената му муцуна като сополи бяха замръзнали две лиги. Сумтеше и си ближеше пипито. Нищо чудно, че то беше единствената чиста част от тялото му. Беше убеден, че името му е Балканджи Йонко. Не му възразих, макар че аз зная, че онзи, дето не си давал хубавата кучка да бъде забрадена с конски чул, се казва Балканджи Йово. И изведнъж, насред цялата тази гнет разбрах истината: "Загубил съм съзнание, изглежда, и съм се преселил в Ада!"

Тъкмо тогава стаята спря да се люлее и едната стена се отвори и стана ясно, че сме били в камион. Откараха ни в кучкарника, където хванахме дървояди или дървеници. Не съм сигурен кое от двете, но много силно ме хапят по дупето. Аз, Балканджи Йонко, Скокльо и Подскокльо бяхме в една клетка. Калната Бульонка я затвориха отделно, но устата й пак мирише.

В една от клетките има куче, което прилича на лъвица. Дори реве като лъвица, когато я ръгат с един дълъг кол. Не знае да лае и въобще е доста странна, но живее с една друга кучка, която й превежда. Така разбрах, че кучката Лъвица се е родила в цирк. Цирк е място, където няма дървояди, дават чисто месо за закуска и за вечеря и те карат да скачаш от кубче на кубче. Има много хора и те ти ръкопляскат. Не мога да си го представя много точно, но си мисля, че е като в метрото. Хан Крумчо навремето често ме водеше да спим там, ако не ни спипа охраната.
Това писмо се получи много дълго. Ще го затворя в едно пластмасово шише от минерална вода, което си забрави една от каките, които се грижат за нас. Дано някой да го предаде на Хакулата.