Котарак шизофреник яде кифла

Ха-бау! Днес си поиграх в една преспа и където се бях въргалял остана кафяво петно. Това ме подсети как миналата година Хан Крумчо ме учеше да пиша в снега с урината си. От спомена ми се доплака, а пък веднага след това ми се дояде баничка от баничарницата на спирката на метрото на Лъвов мост.

Там е малко опасно, защото е пълно с луди котки. Малко ме е страх да ходя без моята приятелка, Хакулата, обаче хората винаги ти дават баничка, ако ги погледнеш в очите и помахаш с опашка. Когато Хакулата маха с опашка, не й дават.
Една какичка ми хвърли кифла с мармалад. Не ми хареса. Тоест, нямаше да ми хареса, даже и да си бях хапнал, макар че не успях.
Някакъв котарак шизофреник ми я отмъкна под носа и се качи на оградата на Котешката къща. Там взе да мяучи на два гласа, като май се караше със себе си. За първи път виждам котка да яде кифла с мармалад и да се дере с пълна уста, ама че работа!

Обаче днес не само котките са полудели. Видях две катерици, които тренираха за цирка, като си подхвърляха шишарки, вместо топки и обръчи. Налаях ги малко и им казах: "Кой пък точно вас ще ви вземе? Въобще не ставате за циркови животни."

Докато се заяждах с катериците, стомахът ми съвсем застърга, затова отидох да потърся нещо около кофите. На котките им е лесно - скачат и ядат на воля. Аз като скокнах и се прекатурих вътре в кофата, като увиснах на задните лапи. А там, сред боклуците, видях нещо странно:

Някой си беше изхвърлил тетрадката! 

Напънах се да прочета какво пише, защото отдавна не бях чел нещо друго, освен състава на опаковките на вафлите и шоколадите, които никога няма да изям. "Самолетите са изповедални между небето и земята." Трябва да пиша на Хакулата да я питам дали не знае какво значи това. Сигурен съм, че Хан Крумчо щеше да знае, но той е предател и сега живее с една крастава кучка. Няма да го видя никога вече.

Не беше халюциногенна жаба

Приятелко, Хакуло! Ако ти разкажа какво преживях, ще ти настръхнат люспите, нищо че нямаш люспи.

Снимах го на хлавиатурата, защото
иначе се губи в козината ми.  

Избягах от Хан Крумчо и се защурах покрай сергиите край "Халександър Невски", дано някой от търговците да ме хареса, да ме погали и да ме покани да спя у тях. Знаеш, че не съм красавец, пък и се бях изцапал повече от обикновено в боклукчийския камион. Никой не ме хареса. Сгънаха си сергиите и се отправиха навред и назад, а аз останах да душа подире им. По едно време гледам между плочките нещо мътно и синьозелено блещука. Не, не беше халюциногенна жаба! Беше някакво камъче в обков и на кожена каишка. Толкова ми хареса, че си го нахлузих на врата.

Не ме гледай, че съм ромско куче. Аз съм една-осма лабрадор и една-осминка тигър. Ето, пращам ти снимка на прапрадядо ми Тигре-Тигре, за да се увериш.
Ще разбереш защо се напишках от вълнение, когато Бижутера от Минералните води ми каза: "Това е камък лабрадор." Казах му: "Ти май си изпил много денатуриран спирт, чичо Бижутер! Чувал съм за тигър-лабрадор, но за камък лабрадор..." "Този камък е вълшебен, - увери ме Бижутера. - Той прави от човека - магьосник, а от кучето - вълшебен елен."

Това с птичето съм аз като вълшебен елен. Жалко, че Дядо Коледа не ме взе със себе си да раздадем подаръците. Дано за догодина да размисли.

Ура! Елен съм хасс

Дядо Коледа, земи ме за елен, много ти се моля! Намерих едни червени мекички рога, но съм ги скрил от Хан Крумчо, че ще ги размени и тях за хракия.
Хан Крумчо ми е казвал, че като изпиеш едно шише, и проглеждаш. И после винаги добавя "ин хракия веритас". Аз веднъж намерих едно шише, и аха да прогледна, ама се оказа, че било течност за чистачки и ми стана много лошо. После сънувах, че Хакулата ми ближе краката и ме драска със зъбите, а се оказа че са ме прибрали в боклукчийския камион. Изхвърлиха ни двамата с боклука на бунището и там бяха леля Розичка и братшетчетата.
"Стой си при нас, Ха-Бау. Ядене има, спим на диван с дупка. И на теб ще направим място", вика леля. Ама как да оставя Хан Крумчо, той вече е прогледнал, попял е, може даже да се е сбил, кой ще го разтървава. Кой сутрин ще му ближе очите. И се върнах. А в кашона при Хан Крумчо - кучка! Цялата в краста и струпеи. Ха-Бауууу! С тази ли ме смени, братко?!
Затова, Дядо Коледа, земи ме да тегля шейната. Аз съм много работливо ромско куче. Като сложа червените рога, никой няма да ме познае че не съм елен.

Ето това съм аз с рогата.

Скъпа Хакуло, ако ме чуваш, излай три пъти!

Скъпа Хакуло,
захшто мълчиш и не лаеш? Днес специално ти донесох краче от отровен плъх - подарък послучай четвъртъка. Знаеше ли, че крачетата на плъховете приличат на човешки ръчички. Само че са по-чисти от Хан Крумчовите. Нали помниш Хан Крумчо -. с него живеем в един кашон. Той има въшки, а на мен не дава! Затова не съм сигурен, че ми е истински приятел. Хайде, остани си със здраве!
Ха-бау!

П.С. Намерих в един вестник на боклука снимка на плъх и я слагам в това писмо, за да видиш как пръстите му приличат на тези на Хан Крумчо.

Ха-бау, ха-бау! Приветхствено слово

Уважаеми заблудени читателю, 

ако не си куче, май ще е най-добре да затвориш тази страница. Ако си стопанин на куче - хич и не чети! Знаеш ли кой лае "ха-бау, ха-бау"? Това съм хас - ромското куче. А това е моят блог - неподправен, разръфан и (благо)уханен. 

Нищо от това, което съм си наумил да правя, нямаше да е възможно без моята приятелка Хакулата. Нарисувах я, изрязах картинката с нокторезачката и я поставих да плува в голямото море от картината на една истинска Ходожничка - Нина Русева.