Wednesday, December 28, 2016

Не беше халюциногенна жаба

Приятелко, Хакуло! Ако ти разкажа какво преживях, ще ти настръхнат люспите, нищо че нямаш люспи.

Снимах го на хлавиатурата, защото
иначе се губи в козината ми.  
Избягах от Хан Крумчо и се защурах покрай сергиите край "Халександър Невски", дано някой от търговците да ме хареса, да ме погали и да ме покани да спя у тях. Знаеш, че не съм красавец, пък и се бях изцапал повече от обикновено в боклукчийския камион. Никой не ме хареса. Сгънаха си сергиите и се отправиха навред и назад, а аз останах да душа подире им. По едно време гледам между плочките нещо мътно и синьозелено блещука. Не, не беше халюциногенна жаба! Беше някакво камъче в обков и на кожена каишка. Толкова ми хареса, че си го нахлузих на врата.

Не ме гледай, че съм ромско куче. Аз съм една-осма лабрадор и една-осминка тигър. Ето, пращам ти снимка на прапрадядо ми Тигре-Тигре, за да се увериш.
Ще разбереш защо се напишках от вълнение, когато Бижутера от Минералните води ми каза: "Това е камък лабрадор." Казах му: "Ти май си изпил много денатуриран спирт, чичо Бижутер! Чувал съм за тигър-лабрадор, но за камък лабрадор..." "Този камък е вълшебен, - увери ме Бижутера. - Той прави от човека - магьосник, а от кучето - вълшебен елен."

Това с птичето съм аз като вълшебен елен. Жалко, че Дядо Коледа не ме взе със себе си да раздадем подаръците. Дано за догодина да размисли.


2 comments: