Франк Запа е обичал тоалетна хартия, също като мен!

Хакуло! Снощи от радост, че си жива не успях да заспя.

Ще изпратя нишка от бълхи да те посрещнат, за да не се губиш повече. Те бълхите могат да плуват, ама малко. Даже от дръгливата лисица в зоопарка научих една хитрост - лапаш дълга клечка и започваш да влизаш бавно в язовир Искър. Бълхите се паникьосват и започват да се катерят все по-нависоко. Като се потопиш под водата, те остават на клечката. Пускаш клечката и бягаш.
Само че ти с моите бълхи не прави така. Аз с тях съм свикнал. Ако не се върнат, ще ми се нанесат нови, а може да се окажат някакви неприятни, ромски бълхи! Ще вдигат гюрюлтия след 12 през нощта, ще ме хапят в ушите и кой знае какви още мизерии ще правят.

И любимият ми умрял музикант Франк Запа е обичал
тоалетната хартия - нали виждаш!

Хакуло, тук настъпи истинска зима. Хан Крумчо се отправи към дома за бездомници и сега кучката му зъзне в кашона. Нали си няма козина от крастата... Аз се нанесох на много хубаво място между двете стъклени врати на Фантастико. Продавачките дори ми дадоха развален кренвирш да ям. Хапнах, за да не ги обидя, макар че къде се е чуло ромско куче да яде кренвирш! Да ти кажа, за вечеря предпочитам онази мекичката тоалетна хартия, тя поне мирише на къпано куче, изсушено със сешоар.




Започнах да броя овце, за да се приспя. Всичките бяха заскрежени и ми стана едно студено на душата. Затова запях, ама тихичко, за да не ме изгонят от Фантастико. 

Ха-Бау, куче мое!

Ха-Бау, куче!
Приятелю мой!

Жива съм, но се загубих в Средиземно море. Как тъй, ще речеш - акула, пък се загубила? Нали ме знаеш колко съм разсеяна! По Нова година цяла нощ не спах, играх си, плясках с опашка, плаших нелегалните имигранти и си пях онази песен на Поли Генова, дето вие като млада кучка - "Дай ми любовта".  Пеех си наум, защото си имам едно наум как един път ми каза, че нямам музикален слух и не мога да различа дали край кофите вие вълк, или куче.
Тогава се скарахме и аз си тръгнах много сърдита, но вече съм ти простила и се надявам скоро да се видим.
Накрая не знаех къде съм, и колкото и да се мъчих да надуша следа от себе си, нищо не се получи. Течението беше разбъркало всичко. На дъното покрай испанските брегове намерих снимка на две кучета - сигурно и те мигранти. Караха се за нещо. Побутнах ги с нос, гризнах ги малко със зъбки, но не казват защо. Аха да изям снимката, обаче по-малкото куче ми заприлича на теб. Така ми домъчня, че започнах да се въртя в кръг, без да има кого да стряскам.
Ха-Бау, приятелю! Тръгвам към теб и, ако не се загубя пак, ще се видим скоро. Изпращам ти снимката с двете кучета. Пази я, докато дойда.

Не ти ли се струва, че много приличаш на по-малкото куче, когато се изкъпеш?

Кой изяде Хакулата?!

Хакуло, от цял месец те няма! Какфо се случфа? Не те чувам да пееш нощем под прозорците, не скърцаш със зъби в мрака... Започвам да мисля, че и теб са те направили на кучешки кебапчета, като леля Розичка.
Нищо че беше 1 януари, обадих се в "Пирогов" да питам дали имат пациенти, нахапани от хакули. Защо всички ми тряскат телефона и с лоши думи ме наричат? Заштото съм ромско куче, нали? Ха-Бау! Чичко, аз не съм пияница, аз съм куче с лабрадор на шията.
Слушай, Хакуло, ако си жива. Снощи се случи нещо необичайно. Заспах пред входа на "Фантастико" и изведнъж се събудих от ярка светлина. Светеше камъкът на врата ми. Над главата ми стоеше един мъдрец и ме гледаше страшно.

Изхъхри веднъж-дваж както се кашля чешмата, като й спрат водата, и ми каза: "Ха-Бау, куче циганско! Ти ще станеш Велик вълшебник." Аха да попитам как се става Велик вълшебник и светлината изчезна. Пред мен беше оная, краставата кучка, дето сега спи в кашона на Хан Крумчо. Въобще, Хакуло, мен ме е гнус да хапя хора и кучета, дето имат краста.
Затова само вдигнах краче и я напиках малко, ама тя успя да избяга и повечето отиде по вратата на магазина, та си плюх и аз на петите. Като дойдат утрешните продавачки, ще се появя, ни лук ял, ни лук мирисал, и ще им река: "Ау, какички! Хама много лошо мерише тук! Зашто сте напишкали вратата, тоалетна нямате ли си?!" И те ще си помислят, че не съм бил аз. Нали, Хакуло?