Кой изяде Хакулата?!

Хакуло, от цял месец те няма! Какфо се случфа? Не те чувам да пееш нощем под прозорците, не скърцаш със зъби в мрака... Започвам да мисля, че и теб са те направили на кучешки кебапчета, като леля Розичка.
Нищо че беше 1 януари, обадих се в "Пирогов" да питам дали имат пациенти, нахапани от хакули. Защо всички ми тряскат телефона и с лоши думи ме наричат? Заштото съм ромско куче, нали? Ха-Бау! Чичко, аз не съм пияница, аз съм куче с лабрадор на шията.
Слушай, Хакуло, ако си жива. Снощи се случи нещо необичайно. Заспах пред входа на "Фантастико" и изведнъж се събудих от ярка светлина. Светеше камъкът на врата ми. Над главата ми стоеше един мъдрец и ме гледаше страшно.

Изхъхри веднъж-дваж както се кашля чешмата, като й спрат водата, и ми каза: "Ха-Бау, куче циганско! Ти ще станеш Велик вълшебник." Аха да попитам как се става Велик вълшебник и светлината изчезна. Пред мен беше оная, краставата кучка, дето сега спи в кашона на Хан Крумчо. Въобще, Хакуло, мен ме е гнус да хапя хора и кучета, дето имат краста.
Затова само вдигнах краче и я напиках малко, ама тя успя да избяга и повечето отиде по вратата на магазина, та си плюх и аз на петите. Като дойдат утрешните продавачки, ще се появя, ни лук ял, ни лук мирисал, и ще им река: "Ау, какички! Хама много лошо мерише тук! Зашто сте напишкали вратата, тоалетна нямате ли си?!" И те ще си помислят, че не съм бил аз. Нали, Хакуло?