На купон в Суходол

Цял ден съм на червени къпини и малко тръни.

Здъравей, Хакуло моя! Днес пак нямаше какво да ям, освен едни къпини от къпинака в "Младост", но те бяха червени и кисели. Освен това си набоцках устата.
Търся те вече трети месец, откакто се отказах да издирвам Хан Крумчо. Може наистина да е хванал бяс. Ходих до моргата - но там меришеше на нещо сладко, а аз краката на моя приятел и благодетел мога да ги надуша от 30 метра и те миришат на кисело, не на сладко. Потърсих дали пък не са го прибрали в клиниката в Суходол, обаче там имаше само алкохолици и наркомани. Хан Крумчо го нямаше. Пияниците бяха заформили купон. И мен ме поканиха. Казаха, че са много доволни от клиниката, защото спят на топличко и трахфиканти им носят пиячката на крака през прозореца, не им трябва да ходят в магазина. Обаче единият чичко много се замъгли и реши, че му се ядат кучешки кебапчета, затова се евакуирах през една решетка, понеже нали много съм отслабнал.
Хакуло, пиша ти с трепереща лапа. От слабост ми се плетат краката. Може и от хракията да е. Утре ще видя.
Збогом!

От днес съм свободно куче!

Хакуло, от днес вече съм свободно куче! Успях да изкопая дупка под оградата и избягах от приюта. Аз иначе щях да си остана и да те чакам да дойдеш да ме спасиш, обаче преди три дни докараха кучката на Хан Крумчо - оная, краставата, помниш ли я. Трепереше и лаеше разни безсмислици, нали се сещаш? Например "Бау, бау, бау! Аф!" загубила си е ума, сигурно. Даже и ти знаеш, че "Аф!" е глупост, нищо не значи. Обаче като пи вода от кофата се освести и ухапа Бульонката. Ако питаш, тя, Бульонката, още е жива, да, ама сега вече и дупето й смърдо ужасно, защото ака лоши акита. Устата и  пак така мирише, а от бозките й тече нещо грозно и то мирише, обаче на хубаво - на мърша и на ацетоново лепило. 

Аз си бях сам в моята клетка, защото откакто ни затвориха, станаха няколко неща. Балканджи Йонко умря от смърт още веднага след като ни настаниха. Нали го помниш - дето имаше лиги като сополи от муцуната? 

Сиамските близнаци Скокльо и Подскокльо ги осиновиха едни хора сиамски близнаци от Германия. Сложиха ги в кутия и аз им помахах с опашка за довиждане, ама не ми липсват, понеже са много шумни. 

А пък на мен ми боцкаха много инджекци. И после ми отразяха... срам ме е да ти го кажа, то за едно РОМСКО КУЧЕ Е ГОЛЯМ ПОЗОР ДА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПЛОДИ И ДА СЕ МНОЖИ, щото аз съм израсло в много набожна махала! Така е, Хакуло! С теб вече никога няма да можем да имаме деца. Сега можеш да бъдеш спокойна, че ще си останем приятели така, както искаше. 

Обаче пак нямаше да избягам, ако не беше дошла тая, Краставата. Спящата Краставица и викам, защото като дойде и ухапа Бульонката, отиде да й легне на мястото и заспа. И само пръцкаше, скимтеше и риташе насън с крачета, сигурно е бягала да се скрие от големия камион. 

И като се събуди, ми каза: "Хан Крумчо го ухапа бясна лисица и сега устата му се пени, затова избягах от него и ме хванаха кучкарите." "Ха-бау! Глупачка такава! Той е хванал епилепсия, сигурно от теб се е заразил. Как можа да го изоставиш!" 

Знам, че ще ме осъдиш, Хакуло, обаче не можах да се спра. Изкопах дупка под клетката и се измуших. 

И сега бягам да спася Хан Крумчо. Това писмо ти го написах на една хартийка, дето си я пазя отдавна, и я дадох на един гълъп. Дано да успее да те намери. 

Твой Ха-Бау

Записки от затвора - хванах дървояди и се запознах с Калната Бульонка

Ха-Бау! Знам, че дълго ме нямаше, но имам извинение. Това, което ми се случи, е спохлитало и къде по-достойни - дори домашни и полу домашни кучета.

Докато тичах с вирната опашка през дебелия сняг, изведнъж нещо силно ме ужили. Краката ми омекнаха и взеха да ходят странно: левите - надясно, десните - в друга посока.

Събудих се в мръсна клатушкаща се стая, заедно с четирима помияри. Не бях виждал такива грозни кучета, даже в огледалото на тоалетната в Музикалния театър! Първа ме посрехштна Калната Бульонка - голяма плешива кучка с подути бозки. Най-гадното в нея е вонящата й уста. Тя ми каза, че като паленце живеела в къща и я хранели с бульон от свински уши (мисля, че лъже!) и ме облиза за добре дошъл. Освен нея в тъмното се люшкаха и повръщаха Скокльо и Подскокльо - две сиво-синкави, омазани с машинно масло кучета сиамски близнаци, които се мислеха за зайци. Бяха сраснали в хълбоците, но си имаха по четири крака, две опашки и две глави. Сигурен съм, че ако Хан Крумчо ги посече с неговото махчете, Скокльо и Подскокльо ще могат да се разделят и да мирясат веднъж за винаги. Те дори не можеха да говорят членоразделно.

Задушната стая се огласяше непрекъснато от скандалджийските им викове. "Не! Аз наляво!", викаше едното кучезаек. "Не! Аз - надясно", врещеше другото. Но най-отвратителен беше Балканджи Йонко. Той мълчеше, от двете страни на разкривената му муцуна като сополи бяха замръзнали две лиги. Сумтеше и си ближеше пипито. Нищо чудно, че то беше единствената чиста част от тялото му. Беше убеден, че името му е Балканджи Йонко. Не му възразих, макар че аз зная, че онзи, дето не си давал хубавата кучка да бъде забрадена с конски чул, се казва Балканджи Йово. И изведнъж, насред цялата тази гнет разбрах истината: "Загубил съм съзнание, изглежда, и съм се преселил в Ада!"

Тъкмо тогава стаята спря да се люлее и едната стена се отвори и стана ясно, че сме били в камион. Откараха ни в кучкарника, където хванахме дървояди или дървеници. Не съм сигурен кое от двете, но много силно ме хапят по дупето. Аз, Балканджи Йонко, Скокльо и Подскокльо бяхме в една клетка. Калната Бульонка я затвориха отделно, но устата й пак мирише.

В една от клетките има куче, което прилича на лъвица. Дори реве като лъвица, когато я ръгат с един дълъг кол. Не знае да лае и въобще е доста странна, но живее с една друга кучка, която й превежда. Така разбрах, че кучката Лъвица се е родила в цирк. Цирк е място, където няма дървояди, дават чисто месо за закуска и за вечеря и те карат да скачаш от кубче на кубче. Има много хора и те ти ръкопляскат. Не мога да си го представя много точно, но си мисля, че е като в метрото. Хан Крумчо навремето често ме водеше да спим там, ако не ни спипа охраната.
Това писмо се получи много дълго. Ще го затворя в едно пластмасово шише от минерална вода, което си забрави една от каките, които се грижат за нас. Дано някой да го предаде на Хакулата.

Франк Запа е обичал тоалетна хартия, също като мен!

Хакуло! Снощи от радост, че си жива не успях да заспя.

Ще изпратя нишка от бълхи да те посрещнат, за да не се губиш повече. Те бълхите могат да плуват, ама малко. Даже от дръгливата лисица в зоопарка научих една хитрост - лапаш дълга клечка и започваш да влизаш бавно в язовир Искър. Бълхите се паникьосват и започват да се катерят все по-нависоко. Като се потопиш под водата, те остават на клечката. Пускаш клечката и бягаш.
Само че ти с моите бълхи не прави така. Аз с тях съм свикнал. Ако не се върнат, ще ми се нанесат нови, а може да се окажат някакви неприятни, ромски бълхи! Ще вдигат гюрюлтия след 12 през нощта, ще ме хапят в ушите и кой знае какви още мизерии ще правят.

И любимият ми умрял музикант Франк Запа е обичал
тоалетната хартия - нали виждаш!

Хакуло, тук настъпи истинска зима. Хан Крумчо се отправи към дома за бездомници и сега кучката му зъзне в кашона. Нали си няма козина от крастата... Аз се нанесох на много хубаво място между двете стъклени врати на Фантастико. Продавачките дори ми дадоха развален кренвирш да ям. Хапнах, за да не ги обидя, макар че къде се е чуло ромско куче да яде кренвирш! Да ти кажа, за вечеря предпочитам онази мекичката тоалетна хартия, тя поне мирише на къпано куче, изсушено със сешоар.




Започнах да броя овце, за да се приспя. Всичките бяха заскрежени и ми стана едно студено на душата. Затова запях, ама тихичко, за да не ме изгонят от Фантастико. 

Ха-Бау, куче мое!

Ха-Бау, куче!
Приятелю мой!

Жива съм, но се загубих в Средиземно море. Как тъй, ще речеш - акула, пък се загубила? Нали ме знаеш колко съм разсеяна! По Нова година цяла нощ не спах, играх си, плясках с опашка, плаших нелегалните имигранти и си пях онази песен на Поли Генова, дето вие като млада кучка - "Дай ми любовта".  Пеех си наум, защото си имам едно наум как един път ми каза, че нямам музикален слух и не мога да различа дали край кофите вие вълк, или куче.
Тогава се скарахме и аз си тръгнах много сърдита, но вече съм ти простила и се надявам скоро да се видим.
Накрая не знаех къде съм, и колкото и да се мъчих да надуша следа от себе си, нищо не се получи. Течението беше разбъркало всичко. На дъното покрай испанските брегове намерих снимка на две кучета - сигурно и те мигранти. Караха се за нещо. Побутнах ги с нос, гризнах ги малко със зъбки, но не казват защо. Аха да изям снимката, обаче по-малкото куче ми заприлича на теб. Така ми домъчня, че започнах да се въртя в кръг, без да има кого да стряскам.
Ха-Бау, приятелю! Тръгвам към теб и, ако не се загубя пак, ще се видим скоро. Изпращам ти снимката с двете кучета. Пази я, докато дойда.

Не ти ли се струва, че много приличаш на по-малкото куче, когато се изкъпеш?

Кой изяде Хакулата?!

Хакуло, от цял месец те няма! Какфо се случфа? Не те чувам да пееш нощем под прозорците, не скърцаш със зъби в мрака... Започвам да мисля, че и теб са те направили на кучешки кебапчета, като леля Розичка.
Нищо че беше 1 януари, обадих се в "Пирогов" да питам дали имат пациенти, нахапани от хакули. Защо всички ми тряскат телефона и с лоши думи ме наричат? Заштото съм ромско куче, нали? Ха-Бау! Чичко, аз не съм пияница, аз съм куче с лабрадор на шията.
Слушай, Хакуло, ако си жива. Снощи се случи нещо необичайно. Заспах пред входа на "Фантастико" и изведнъж се събудих от ярка светлина. Светеше камъкът на врата ми. Над главата ми стоеше един мъдрец и ме гледаше страшно.

Изхъхри веднъж-дваж както се кашля чешмата, като й спрат водата, и ми каза: "Ха-Бау, куче циганско! Ти ще станеш Велик вълшебник." Аха да попитам как се става Велик вълшебник и светлината изчезна. Пред мен беше оная, краставата кучка, дето сега спи в кашона на Хан Крумчо. Въобще, Хакуло, мен ме е гнус да хапя хора и кучета, дето имат краста.
Затова само вдигнах краче и я напиках малко, ама тя успя да избяга и повечето отиде по вратата на магазина, та си плюх и аз на петите. Като дойдат утрешните продавачки, ще се появя, ни лук ял, ни лук мирисал, и ще им река: "Ау, какички! Хама много лошо мерише тук! Зашто сте напишкали вратата, тоалетна нямате ли си?!" И те ще си помислят, че не съм бил аз. Нали, Хакуло?   

Котарак шизофреник яде кифла

Ха-бау! Днес си поиграх в една преспа и където се бях въргалял остана кафяво петно. Това ме подсети как миналата година Хан Крумчо ме учеше да пиша в снега с урината си. От спомена ми се доплака, а пък веднага след това ми се дояде баничка от баничарницата на спирката на метрото на Лъвов мост.

Там е малко опасно, защото е пълно с луди котки. Малко ме е страх да ходя без моята приятелка, Хакулата, обаче хората винаги ти дават баничка, ако ги погледнеш в очите и помахаш с опашка. Когато Хакулата маха с опашка, не й дават.
Една какичка ми хвърли кифла с мармалад. Не ми хареса. Тоест, нямаше да ми хареса, даже и да си бях хапнал, макар че не успях.
Някакъв котарак шизофреник ми я отмъкна под носа и се качи на оградата на Котешката къща. Там взе да мяучи на два гласа, като май се караше със себе си. За първи път виждам котка да яде кифла с мармалад и да се дере с пълна уста, ама че работа!

Обаче днес не само котките са полудели. Видях две катерици, които тренираха за цирка, като си подхвърляха шишарки, вместо топки и обръчи. Налаях ги малко и им казах: "Кой пък точно вас ще ви вземе? Въобще не ставате за циркови животни."

Докато се заяждах с катериците, стомахът ми съвсем застърга, затова отидох да потърся нещо около кофите. На котките им е лесно - скачат и ядат на воля. Аз като скокнах и се прекатурих вътре в кофата, като увиснах на задните лапи. А там, сред боклуците, видях нещо странно:

Някой си беше изхвърлил тетрадката! 

Напънах се да прочета какво пише, защото отдавна не бях чел нещо друго, освен състава на опаковките на вафлите и шоколадите, които никога няма да изям. "Самолетите са изповедални между небето и земята." Трябва да пиша на Хакулата да я питам дали не знае какво значи това. Сигурен съм, че Хан Крумчо щеше да знае, но той е предател и сега живее с една крастава кучка. Няма да го видя никога вече.