От днес съм свободно куче!

Хакуло, от днес вече съм свободно куче! Успях да изкопая дупка под оградата и избягах от приюта. Аз иначе щях да си остана и да те чакам да дойдеш да ме спасиш, обаче преди три дни докараха кучката на Хан Крумчо - оная, краставата, помниш ли я. Трепереше и лаеше разни безсмислици, нали се сещаш? Например "Бау, бау, бау! Аф!" загубила си е ума, сигурно. Даже и ти знаеш, че "Аф!" е глупост, нищо не значи. Обаче като пи вода от кофата се освести и ухапа Бульонката. Ако питаш, тя, Бульонката, още е жива, да, ама сега вече и дупето й смърдо ужасно, защото ака лоши акита. Устата и  пак така мирише, а от бозките й тече нещо грозно и то мирише, обаче на хубаво - на мърша и на ацетоново лепило. 

Аз си бях сам в моята клетка, защото откакто ни затвориха, станаха няколко неща. Балканджи Йонко умря от смърт още веднага след като ни настаниха. Нали го помниш - дето имаше лиги като сополи от муцуната? 

Сиамските близнаци Скокльо и Подскокльо ги осиновиха едни хора сиамски близнаци от Германия. Сложиха ги в кутия и аз им помахах с опашка за довиждане, ама не ми липсват, понеже са много шумни. 

А пък на мен ми боцкаха много инджекци. И после ми отразяха... срам ме е да ти го кажа, то за едно РОМСКО КУЧЕ Е ГОЛЯМ ПОЗОР ДА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПЛОДИ И ДА СЕ МНОЖИ, щото аз съм израсло в много набожна махала! Така е, Хакуло! С теб вече никога няма да можем да имаме деца. Сега можеш да бъдеш спокойна, че ще си останем приятели така, както искаше. 

Обаче пак нямаше да избягам, ако не беше дошла тая, Краставата. Спящата Краставица и викам, защото като дойде и ухапа Бульонката, отиде да й легне на мястото и заспа. И само пръцкаше, скимтеше и риташе насън с крачета, сигурно е бягала да се скрие от големия камион. 

И като се събуди, ми каза: "Хан Крумчо го ухапа бясна лисица и сега устата му се пени, затова избягах от него и ме хванаха кучкарите." "Ха-бау! Глупачка такава! Той е хванал епилепсия, сигурно от теб се е заразил. Как можа да го изоставиш!" 

Знам, че ще ме осъдиш, Хакуло, обаче не можах да се спра. Изкопах дупка под клетката и се измуших. 

И сега бягам да спася Хан Крумчо. Това писмо ти го написах на една хартийка, дето си я пазя отдавна, и я дадох на един гълъп. Дано да успее да те намери. 

Твой Ха-Бау