Хакуло! Снощи от радост, че си жива не успях да заспя.
Ще изпратя нишка от бълхи да те посрещнат, за да не се губиш повече. Те бълхите могат да плуват, ама малко. Даже от дръгливата лисица в зоопарка научих една хитрост - лапаш дълга клечка и започваш да влизаш бавно в язовир Искър. Бълхите се паникьосват и започват да се катерят все по-нависоко. Като се потопиш под водата, те остават на клечката. Пускаш клечката и бягаш.
Само че ти с моите бълхи не прави така. Аз с тях съм свикнал. Ако не се върнат, ще ми се нанесат нови, а може да се окажат някакви неприятни, ромски бълхи! Ще вдигат гюрюлтия след 12 през нощта, ще ме хапят в ушите и кой знае какви още мизерии ще правят.
Хакуло, тук настъпи истинска зима. Хан Крумчо се отправи към дома за бездомници и сега кучката му зъзне в кашона. Нали си няма козина от крастата... Аз се нанесох на много хубаво място между двете стъклени врати на Фантастико. Продавачките дори ми дадоха развален кренвирш да ям. Хапнах, за да не ги обидя, макар че къде се е чуло ромско куче да яде кренвирш! Да ти кажа, за вечеря предпочитам онази мекичката тоалетна хартия, тя поне мирише на къпано куче, изсушено със сешоар.
Започнах да броя овце, за да се приспя. Всичките бяха заскрежени и ми стана едно студено на душата. Затова запях, ама тихичко, за да не ме изгонят от Фантастико.
Ще изпратя нишка от бълхи да те посрещнат, за да не се губиш повече. Те бълхите могат да плуват, ама малко. Даже от дръгливата лисица в зоопарка научих една хитрост - лапаш дълга клечка и започваш да влизаш бавно в язовир Искър. Бълхите се паникьосват и започват да се катерят все по-нависоко. Като се потопиш под водата, те остават на клечката. Пускаш клечката и бягаш.
Само че ти с моите бълхи не прави така. Аз с тях съм свикнал. Ако не се върнат, ще ми се нанесат нови, а може да се окажат някакви неприятни, ромски бълхи! Ще вдигат гюрюлтия след 12 през нощта, ще ме хапят в ушите и кой знае какви още мизерии ще правят.
 |
| И любимият ми умрял музикант Франк Запа е обичал тоалетната хартия - нали виждаш! |
Хакуло, тук настъпи истинска зима. Хан Крумчо се отправи към дома за бездомници и сега кучката му зъзне в кашона. Нали си няма козина от крастата... Аз се нанесох на много хубаво място между двете стъклени врати на Фантастико. Продавачките дори ми дадоха развален кренвирш да ям. Хапнах, за да не ги обидя, макар че къде се е чуло ромско куче да яде кренвирш! Да ти кажа, за вечеря предпочитам онази мекичката тоалетна хартия, тя поне мирише на къпано куче, изсушено със сешоар.
Започнах да броя овце, за да се приспя. Всичките бяха заскрежени и ми стана едно студено на душата. Затова запях, ама тихичко, за да не ме изгонят от Фантастико.
No comments:
Post a Comment