Wednesday, January 4, 2017

Ха-Бау, куче мое!

Ха-Бау, куче!
Приятелю мой!

Жива съм, но се загубих в Средиземно море. Как тъй, ще речеш - акула, пък се загубила? Нали ме знаеш колко съм разсеяна! По Нова година цяла нощ не спах, играх си, плясках с опашка, плаших нелегалните имигранти и си пях онази песен на Поли Генова, дето вие като млада кучка - "Дай ми любовта".  Пеех си наум, защото си имам едно наум как един път ми каза, че нямам музикален слух и не мога да различа дали край кофите вие вълк, или куче.
Тогава се скарахме и аз си тръгнах много сърдита, но вече съм ти простила и се надявам скоро да се видим.
Накрая не знаех къде съм, и колкото и да се мъчих да надуша следа от себе си, нищо не се получи. Течението беше разбъркало всичко. На дъното покрай испанските брегове намерих снимка на две кучета - сигурно и те мигранти. Караха се за нещо. Побутнах ги с нос, гризнах ги малко със зъбки, но не казват защо. Аха да изям снимката, обаче по-малкото куче ми заприлича на теб. Така ми домъчня, че започнах да се въртя в кръг, без да има кого да стряскам.
Ха-Бау, приятелю! Тръгвам към теб и, ако не се загубя пак, ще се видим скоро. Изпращам ти снимката с двете кучета. Пази я, докато дойда.

Не ти ли се струва, че много приличаш на по-малкото куче, когато се изкъпеш?

No comments:

Post a Comment